Силата на малкия формат
Изложбата „ Малък формат “ в Галерия ”Дружество на пловдивските художници ” („ ДПХ ”) в Пловдив, е второ издание, което заради възходящия интерес към формáта, се обрисува да се трансформира в обичайно събитие – национална сцена за модерно образно изкуство.
Проектът е осъществен с финансовата поддръжка на Община Пловдив, програма „ Култура “, Компонент 1 „ Фестивали и значими събития “ и е част от Календара на културните събития на Община Пловдив.
Участват 121 създатели от ДПХ и външни посетители от София, Сливен, Стара Загора, Ямбол, Пазарджик, Варна, Кюстендил, Берлин и други Изложбата се трансформира в среща сред създатели от разнообразни генерации и артистични общности. Голяма част от тях са одобрени и познати на публиката като Васил Тенев, Петър Пиронков, Крикор Касапян, Мъгърдич Касапян, Вихра Григорова, Снежана Фурнаджиева, Иван Краевски, Милена Мишева, Кольо Мишев, Ирина Гърдева, Панайот Панайотов, Таня Върбева, Емилия Арабаджиева, Маргарита Джарова, Сашо Савов, Христо Жеков, Борис Богданов, Антония Маринова – Crazy, Светлана Желязкова, Мирена Васева, Евгения Панчова, Пламен Легкоступ, Паулина Стоянова, Цвятко Сиромашки, Иван Тотев, Свилен Костадинов, Милена Бочукова, и други Могат да се видят млади или дебютиращи създатели. Възпоменателно е присъединяване на Енчо Пиронков, Минчо Панайотов, Иван Генов, Анастасия Кметова, Олег Кирилов и Христо Желязков – жест на почитание към създатели, които не са измежду нас.
Представени са творби от разнообразни типове изобразително изкуство – живопис, графика, рисунка, статуя, снимка и модерни пробни форми.
Кураторите на изложбата Ирина Гърдева и Даниела Стоянова са следвали концепцията за даване на платформа за взаимно присъединяване на създатели, обединени от вдъхновението да изразят себе си в компактна форма. Изискването към участниците е да спазят допустимия размер до 35/35/35 см.
Така мащабът става изразно средство, „ общ знаменател ”, сплотяващ участниците. Малкият размер от една страна лимитира, от друга – се трансформира в предизвикателство.
Предизвикателство е и експонирането на огромния брой произведения в относително неголямото изложбено пространство.
Експозицията е единствено забележимата страна от целия развой на осъществяване на изложбата. Остават невидими напъните и времето за образуване, асортимент, нареждане на творбите. Нелека е задачата да се подберат произведения, следвайки високи критерии, само че резултатът е уравновесено експозиционно пространство и изцяло естетическо влияние на професионално равнище.
Малкият формат на изображенията разрешава те да бъдат подредени близо едно до друго, като тази многостранност не пречи на възприемането.
Галерията е побрала голям брой стилове, облици, хрумвания. Разнообразието от присъединяване на повече създатели на едно място не може да бъде скучно – огромен е изборът пред посетителя да открие нещо, което резонира с разбиранията и желанията му.
Динамичните промени и опити в областта на изкуството постановат създателят да търси подходи за справяне със сетивната утоленост на фена. Изкуството придобива в доста от артистичните си прояви развлекателен и зрелищен темперамент.
Стремежът е ориентиран към бърза и прочувствено наситена връзка. Поради резултата на контраста – на фона на трендове към натрапващо се творчество, крещящо, с цел да бъде видяно, въздействието на изложбата „ Малък формат ” наподобява изискано.
Зрителят със съзерцателна настройка би осъзнал, че дребният размер не понижава въздействието на творбата, а основава едно по-концентрирано образно и прочувствено прекарване. В изискванията на привикналост към творчество в по-голям формат и като се има поради естественото преимущество на монументалното платно, силата на формáта е изненадваща.
Произведенията в изложбата предават не по-маловажни послания. В изложбата могат да се видят реалистично пресъздадени или условни естетически форми, от фигуративни до нереални композиции. Камерният темперамент на формáта придава изключително обаяние на обичайните жанрове.
Ограничени от дребния размер на формáта, само че неограничени в мисленето и визията си, създателите са показали творчеството си в търсенето на нови изразни средства. Много от творбите сграбчват вниманието с непредвидени живописни, графични и пластични резултати.
Авторите са излезли отвън рутината в творчеството и опитват с текстури, разнородни техники, с избор на кръговиден и объл формат. Въпреки привидното послушание на заложения размер, художественият метод е извънредно разнороден. Потенциалът на дребната форма е разпрострат в необятен диапазон на креативно пресъздаване и изложение.
Обикновено творбите в изложбената зала се преглеждат от избрана отдалеченост, което разрешава да се обзет с взор и да се възприемат изцяло. Често един незадълбочен взор е задоволителен, с цел да прецениш творбата. Но дребният формат притегля фена към себе си. Предизвиква любознанието му, изисква вниманието му.
За да схванеш наличието на творбата и да я възприемеш в цялост, разглеждането от отдалеченост не е задоволително – би трябвало да се приближиш. Самото доближаване до нея е жест на фамилиарност. То дава чувство за непосредственост. Прекрачил си нормалната граница – към този момент си в самата творба. Станал си част от нея: просветляваш със светлината от пейзажа, извиваш се с графичната линия, приемаш стабилността на пластичната форма. Посланията се разпростират, отварят се пространства към други действителности. Приближаването дава опция да проследиш обособени елементи, следата оставена от четката или очертанията на силуета. Да изследваш гъвкавостта на повърхнина или тайнството на цвета. А когато се вглеждаш в нещо, страстта е по-силна.
Разглеждането от близко основава разговор сред фена и създателя. Изображенията са многопластови, всеки естетически знак предава избрана информация. В разговора с творбата фенът я «разчита» и досътворява. Изпълва я със смисъл и страст съгласно способността си за пояснение. Съпреживявайки изкуството, пред него се разкриват пространства, които открива и в себе си.
Вдъхновението се предава от създател на фен. Визуалните облици подтикват мисълта, въображението и възприятията. Линии, петна, цветове стават част от връзката и получават смисъл. Творците дават опция да се огледа на света по различен метод.
Гледането се трансформира в духовна реакция. Светлите мозъци на човечеството постоянно са насочвали вниманието ни към взаимовръзката изкуство – нематериалност.
Изкуството дава опция на този, който твори, само че също и на този който възприема, да се задълбочи в личната си сензитивност, да се извиси над материалното. Никой не би отрекъл силата на изкуството да построява естетически полезности.
В същото време страната отрежда на изкуството второстепенна роля и това дава своите плодове – студенина и индиферентност към него. Осъзнава се нуждата от духовна храна посредством изкуство, само че времето в което живеем постанова други потребности.
Ако приемем, че изкуството се грижи за нас по един сърдечен метод, дано оставим прагматичните си настройки встрани и да се насладим на даровете, които получаваме от него.
Почти лечебно е въздействието на съзерцанието и медитативното вглеждане в платното, камъка, щрихът, както и чувството за престояване в атмосфера, в която изкуството те откъсва от нормалното всекидневие и те приобщава към неговото успокоение.
Изложбата „ Малък формат ” е едно от тези събития, които водят до преосмисляне на усещането ни за „ значителност “ на изкуството, припомняйки, че всеки формат може да бъде жизнерадостен, изчерпателен и въздействащ.
Малкият формат има още едно преимущество – достъпността на творбите. Ценителите на изкуството могат да закупят произведения в камерен формат на налични цени; да открият какви облици се крият зад заглавия като „ Oculus Mundi ”, „ Сънища напразно ”, „ Пълнолуние късно ”, „ Каменно цвете ”, „ Светлинни звуци ”, „ Пламъчета ”, „ Кълбото ”, „ В предверието на парадайса ” и други.
Изложбата може да се види до 14.12.2025 година в Галерия „ ДПХ ”, бул. „ Цар Борис III Oбединител “ 153, Пловдив.
Даниела Маркова
Проектът е осъществен с финансовата поддръжка на Община Пловдив, програма „ Култура “, Компонент 1 „ Фестивали и значими събития “ и е част от Календара на културните събития на Община Пловдив.
Участват 121 създатели от ДПХ и външни посетители от София, Сливен, Стара Загора, Ямбол, Пазарджик, Варна, Кюстендил, Берлин и други Изложбата се трансформира в среща сред създатели от разнообразни генерации и артистични общности. Голяма част от тях са одобрени и познати на публиката като Васил Тенев, Петър Пиронков, Крикор Касапян, Мъгърдич Касапян, Вихра Григорова, Снежана Фурнаджиева, Иван Краевски, Милена Мишева, Кольо Мишев, Ирина Гърдева, Панайот Панайотов, Таня Върбева, Емилия Арабаджиева, Маргарита Джарова, Сашо Савов, Христо Жеков, Борис Богданов, Антония Маринова – Crazy, Светлана Желязкова, Мирена Васева, Евгения Панчова, Пламен Легкоступ, Паулина Стоянова, Цвятко Сиромашки, Иван Тотев, Свилен Костадинов, Милена Бочукова, и други Могат да се видят млади или дебютиращи създатели. Възпоменателно е присъединяване на Енчо Пиронков, Минчо Панайотов, Иван Генов, Анастасия Кметова, Олег Кирилов и Христо Желязков – жест на почитание към създатели, които не са измежду нас.
Представени са творби от разнообразни типове изобразително изкуство – живопис, графика, рисунка, статуя, снимка и модерни пробни форми.
Кураторите на изложбата Ирина Гърдева и Даниела Стоянова са следвали концепцията за даване на платформа за взаимно присъединяване на създатели, обединени от вдъхновението да изразят себе си в компактна форма. Изискването към участниците е да спазят допустимия размер до 35/35/35 см.
Така мащабът става изразно средство, „ общ знаменател ”, сплотяващ участниците. Малкият размер от една страна лимитира, от друга – се трансформира в предизвикателство.
Предизвикателство е и експонирането на огромния брой произведения в относително неголямото изложбено пространство.
Експозицията е единствено забележимата страна от целия развой на осъществяване на изложбата. Остават невидими напъните и времето за образуване, асортимент, нареждане на творбите. Нелека е задачата да се подберат произведения, следвайки високи критерии, само че резултатът е уравновесено експозиционно пространство и изцяло естетическо влияние на професионално равнище.
Малкият формат на изображенията разрешава те да бъдат подредени близо едно до друго, като тази многостранност не пречи на възприемането.
Галерията е побрала голям брой стилове, облици, хрумвания. Разнообразието от присъединяване на повече създатели на едно място не може да бъде скучно – огромен е изборът пред посетителя да открие нещо, което резонира с разбиранията и желанията му.
Динамичните промени и опити в областта на изкуството постановат създателят да търси подходи за справяне със сетивната утоленост на фена. Изкуството придобива в доста от артистичните си прояви развлекателен и зрелищен темперамент.
Стремежът е ориентиран към бърза и прочувствено наситена връзка. Поради резултата на контраста – на фона на трендове към натрапващо се творчество, крещящо, с цел да бъде видяно, въздействието на изложбата „ Малък формат ” наподобява изискано.
Зрителят със съзерцателна настройка би осъзнал, че дребният размер не понижава въздействието на творбата, а основава едно по-концентрирано образно и прочувствено прекарване. В изискванията на привикналост към творчество в по-голям формат и като се има поради естественото преимущество на монументалното платно, силата на формáта е изненадваща.
Произведенията в изложбата предават не по-маловажни послания. В изложбата могат да се видят реалистично пресъздадени или условни естетически форми, от фигуративни до нереални композиции. Камерният темперамент на формáта придава изключително обаяние на обичайните жанрове.
Ограничени от дребния размер на формáта, само че неограничени в мисленето и визията си, създателите са показали творчеството си в търсенето на нови изразни средства. Много от творбите сграбчват вниманието с непредвидени живописни, графични и пластични резултати.
Авторите са излезли отвън рутината в творчеството и опитват с текстури, разнородни техники, с избор на кръговиден и объл формат. Въпреки привидното послушание на заложения размер, художественият метод е извънредно разнороден. Потенциалът на дребната форма е разпрострат в необятен диапазон на креативно пресъздаване и изложение.
Обикновено творбите в изложбената зала се преглеждат от избрана отдалеченост, което разрешава да се обзет с взор и да се възприемат изцяло. Често един незадълбочен взор е задоволителен, с цел да прецениш творбата. Но дребният формат притегля фена към себе си. Предизвиква любознанието му, изисква вниманието му.
За да схванеш наличието на творбата и да я възприемеш в цялост, разглеждането от отдалеченост не е задоволително – би трябвало да се приближиш. Самото доближаване до нея е жест на фамилиарност. То дава чувство за непосредственост. Прекрачил си нормалната граница – към този момент си в самата творба. Станал си част от нея: просветляваш със светлината от пейзажа, извиваш се с графичната линия, приемаш стабилността на пластичната форма. Посланията се разпростират, отварят се пространства към други действителности. Приближаването дава опция да проследиш обособени елементи, следата оставена от четката или очертанията на силуета. Да изследваш гъвкавостта на повърхнина или тайнството на цвета. А когато се вглеждаш в нещо, страстта е по-силна.
Разглеждането от близко основава разговор сред фена и създателя. Изображенията са многопластови, всеки естетически знак предава избрана информация. В разговора с творбата фенът я «разчита» и досътворява. Изпълва я със смисъл и страст съгласно способността си за пояснение. Съпреживявайки изкуството, пред него се разкриват пространства, които открива и в себе си.
Вдъхновението се предава от създател на фен. Визуалните облици подтикват мисълта, въображението и възприятията. Линии, петна, цветове стават част от връзката и получават смисъл. Творците дават опция да се огледа на света по различен метод.
Гледането се трансформира в духовна реакция. Светлите мозъци на човечеството постоянно са насочвали вниманието ни към взаимовръзката изкуство – нематериалност.
Изкуството дава опция на този, който твори, само че също и на този който възприема, да се задълбочи в личната си сензитивност, да се извиси над материалното. Никой не би отрекъл силата на изкуството да построява естетически полезности.
В същото време страната отрежда на изкуството второстепенна роля и това дава своите плодове – студенина и индиферентност към него. Осъзнава се нуждата от духовна храна посредством изкуство, само че времето в което живеем постанова други потребности.
Ако приемем, че изкуството се грижи за нас по един сърдечен метод, дано оставим прагматичните си настройки встрани и да се насладим на даровете, които получаваме от него.
Почти лечебно е въздействието на съзерцанието и медитативното вглеждане в платното, камъка, щрихът, както и чувството за престояване в атмосфера, в която изкуството те откъсва от нормалното всекидневие и те приобщава към неговото успокоение.
Изложбата „ Малък формат ” е едно от тези събития, които водят до преосмисляне на усещането ни за „ значителност “ на изкуството, припомняйки, че всеки формат може да бъде жизнерадостен, изчерпателен и въздействащ.
Малкият формат има още едно преимущество – достъпността на творбите. Ценителите на изкуството могат да закупят произведения в камерен формат на налични цени; да открият какви облици се крият зад заглавия като „ Oculus Mundi ”, „ Сънища напразно ”, „ Пълнолуние късно ”, „ Каменно цвете ”, „ Светлинни звуци ”, „ Пламъчета ”, „ Кълбото ”, „ В предверието на парадайса ” и други.
Изложбата може да се види до 14.12.2025 година в Галерия „ ДПХ ”, бул. „ Цар Борис III Oбединител “ 153, Пловдив.
Даниела Маркова
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ